БЕЗКРАЕН РИЛСКИ ПРАЗНИК
(На Рила с любов -
Борис Борисов - Самокова)
Отроче прелестно е свило,
на тучната планетна гръд,
снага сред земното котило,
на чудесата по света.
Сутрин го слънце открива
и го пробужда с лъчи,
вечер луна го завива
с одеала от звезди.
Това красивата е Рила,
в скутовете си ухайни,
отколешни легенди скрила,
ревниво пази свойте тайни.
Елате с нас да ги открием!
Да вземем слънцето в ръце,
в него бузи да потрием
и да запеем от сърце.
Дървесни храмове омайни
под свода свой приютили,
животни знайни и незнайни -
опазени от злите сили.
Гости Алиница приветства,
приканва ни да отпочинем,
открива рилската фиеста
в амфитеатъра старинен.
Ансамбъл древен зазвучава,
запява цялата гора
и сякаш песента отдава
живот на Рила планина.
Приижда всяка твар разбрала -
дошло е време да лудуват,
във вихъра на карнавала
се хвърлят всички да танцуват.
Дошли да оживят пейзажа,
подскачат дивите кози,
но, ако искат, се показват
на любопитните очи.
Глава отметнал във захлас,
глухарят свойта песен пее
и сякаш именно за нас
от пълната му гръд се лее.