Самоков

В България има много градове и всички те се различават един от друг, също както природата на нашата страна. Има градове с древна история, такива, които живеят с ритъма на днешния ден, градове с принос в развитието на материалната и духовна култура на българския народ. А Самоков е събрал в себе си и едното, и другото, и третото - град на самокови и зографи, на резбари и занаятчии, на художници и скиори. Едно вълшебно място, наречено "Бялата порта на Рила", надарено със зашеметяваща природа...

Столетия са формирали и утвърждавали чертите на Самоков, станал известен като град на желязото, град на най-прочутата и най-многобройна художествена школа на Балканския полуостров, град на прочути патриоти и художници, които са прославяли и прославят и днес неговото име.

Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да се търси най-късно в годините на Втората българска държава /ХІІ-ХІVв./, е било производството на желязо от богатите с руда земи в този район. С железодобива, най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града.

Находчивото население използвало рационално богатството от желязо и вода, които Рила щедро му е предлагала. Планинските реки носели и пречиствали железния пясък, движели самокови и пещи. Полето, разположено в северните части на планината, им дало богатството си, а съоръжението "самоково", в което тежки чукове, карани от водна сила,обработвали желязото и така го освобождавали от примесите, дало името на селището.

Векове наред това ще си остане градът, който давал желязото на Османската империя. Съвременниците признават, че рудните находища в Самоковско били най-първите рудници за желязо в Османската империя. Един пътешественик пък ще отрази през 1706 г., че в Самоков се намирали рудниците за най-фино жилязо в целия Ориент.

По време на Възраждането железодобивът създава условия за развитието и разцвета на множество занаяти. В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната, по панаири в градове и села, на Изток и Запад.

Неслучайно в края на ХVІІІв. тук се формира художествена школа. Преди своите тревненски събратя и зографите от Банско самоковските живописци първи се освобождават от сковаващото влияние на традиционния византийски аскетизъм в изкуството. Новото в стенната живопис е реалистичният подход на художниците при изобразяване на светци и ктитори, както и на самата природа. Този прелом идва неусетно и се дължи донякъде на самия стопански и културен подем в града.

Защото забогателите търговци искат къщите им да са украсени със стенописи. Не със сухите образи на светци, а с пейзажи от живата природа.Веднъж овладели това изкуство, зографите започват да използват образите на живи хора при изписването на светци по църковните стени.

Самоковската художествена школа достига своя разцвет в творчеството на най-блестящия си представител - Захари Зограф, който полага началото на реалистичната живопис у нас. Негови творби красят Рилския, Бачковския, Троянския и др.манастири и църкви в страната. Едно огромно творчество, изпълнено с много вдъхновение и майсторство! Талантлив негов продължител е братовият му син Станислав Доспевски, завършил Петербургската художествена академия.

Водещо е мястото на Самоков и в църковно-националната борба - самоковец е един от водачите й - митрополит Авксентий Велешки, а Паисий Хилендарски е родом от Самоковска епархия. Икономическият просперитет от началото на ХІХв.превръща Самоков по думите на Константин Иречек в пръв град на западните български земи и в просветен център, известен с учители и просветители от ранга на Константин Фотинов/ създател на първото българско списание - "Любословие"/, Неофит Рилски, Христодул Сичанов и др. В града е открита от Никола Карастоянов първата българска печатница. Тук отваря врати първото в България общинско училище. Мерило за икономически напредък и желание за модернизация е и новото изкуство в Самоков - фотографията.

Повече от 50 самоковци участват в Руско-турската освободителна война, много

от тях са удостоени с военни отличия. Сред тях могат да се споменат: Антон Марчин - първият знаменосец на Самарското знаме, Никола Корчев - един от спасителите на Самарското знаме в боевете при Стара Загора и др.

Градът е освободен от турско робство на 31.12.1877г. от войските на ген. Н.Веляминов. В новата си история Самоков е известен със Самоковската комуна, която се вписва в следосвобожденското развитие на града, загубил предишното си икономическо значение.

Самоков впечатлява и с богата мюсюлманска култура, с медресета, богата библиотека и забележителна мюсюлманска книжовна традиция. Евреите са другият фактор в оформянето на културната идентичност на града - внесли архитектурен колорит и завещали ни причутите къщи Арие.

Това е Самоков - едно огледало на характерното за Балканите съперничество и съревнование на културно ниво, а духовната извисеност за този град е една от характеристиките на неговата идентичност.

Географско положение

Община Самоков заема югоизточната част на Софийска област и обхваща високата Самоковска котловина и част от планината Рила. Територията й възлиза на 1 303,6 кв. км или 19% от площта на областта.

Географското разположение на общината е много благоприятно. Релефът на общината е планински - територията й включва предпланински, хълмист и високопланински релеф, който сериозно ограничава интензивното развитие на селското стопанство.

Част от територията на общината попада в умереноконтиненталната, друга част - в преходната климатична област на страната, характеризиращ се с топло лято и студена зима, големи годишни колебания на температурите и ежегодна сравнително устойчива снежна покривка с различна продължителност в зависимост от надморската височина - средно над 150 дни. Средните януарски температури са между - 2,60 за най-ниските части и -10,90 за връх Мусала. През лятото стойностите на температурите са между 18,60 и 5,40. Климатът и релефът благоприятстват развитието на целогодишния туризъм и зимните спортове.

През територията на общината протичат реките Искър и Марица, тук се намират и 40-те Рилски езера, пръснати по високите части на планината. Питейните води са с високо качество. В местността "Белчин бани"има находище на термална вода, която се използва за балнеоложко лечение. В долината на р. Палакария и в Самоковското поле има и други депозити на минерални води

Наблюдават се пояси с различни видове гори, характерни за различната надморска височина: дъбови и габърови (на височина 600-1000 м), букови (900-1600 м), иглолистни (1000-1700 м) и пояси на субалпийска (2000-2500 м) и алпийска (над 2400 м) растителност. Въпреки сравнително малката площ на района, фауната е богата и разнообразна, главно студенолюбиви едри и дребни животни, птици и влечуги.

На територията на общината е разположен Националният парк "Рила" - една от най-големите защитени природни територии в страната, която заема над 36% от площта на общината. Централният Рилски резерват - най-големият природен резерват в България, също е разположен тук и обхваща резерватите "Голям Скакавец", "Скакавец" и "Маричини езера", включени в списъка на ЮНЕСКО. Природно богатство на резервата са ледниковите форми, периглациалният релеф и езерата.

Фестивали и обичаи

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник. Това е 21 август - Успение на Св.Симеон Самоковски - покровителят на града. Започва в навечерието на деня с литийно шествие и литургия на Белъова черква, на деня се прави курбан и богата фолклорна програма, а вечерта продължава с голям концерт, фойерверки и различни празнични мероприятия. От 2003г. в рамките на празника се включи и фестивалът на туристическата песен "Бялата порта на Рила", в който участват хорове и вокални групи от всички краища на страната.

Интересни за посещения са също и т.нар. "селски събори" или празници на отделните села в Самоковска община, обикновено свързани с някой християнски празник. Особено значение напоследък придобиха "Празникът на рилския зелник", провеждан всяка година в с.Бели Искър и "Празникът на радуилския боб", привличащ посетители вече няколко години.

Великденските и коледните празници също се отбелязват от жителите на град.Самоков. Дните преди тях са посветени на множество културни празници и прояви, организирани от общинското ръководство и читалище - паметник "Отец Паисий".

Още за Самоков >>>