Bulgaria - България
HOTELS - Хотели
ИНФОРМАЦИЯ
На 21 август всяка година Българската православна църква прославя нашия роден светец Симеон Самоковски. От 2002 г. денят се отбелязва вече традиционно и като празник на град Самоков.

Църквата Свети Никола. Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата Свети Никола показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите й купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите й са работени от самоковски зографи, но, странно наистина, вътре липсват стенописи. Св. Никола е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

Читалище-паметник Отец Паисий. Може би са повече от сто и четиридесет годините, които делят началото на читалищната дейност от днешния ден. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека Св.св Кирил и Методий. За съжаление все още не може да се приеме като официално основателен, описания от Йосиф Брадати факт за разтурената от турците къща, съградена за четене, датиран към 1852-53 година. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това до някъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През тази 1859 година читалището се е именувало Свети седмочисленици и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище. Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми - Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България - Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани - възпитаник на италианската Национална художествена академия. И така започва датирането: 1862 г. - първото театрално представление; 1914 г. - учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор "Рилска песен"; 1925 г. - започва прожекциите си читалищното кино; 1931 г. - създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев - Крискарец; 1944 г. - ражда се вестник "Рилско ехо"; 1949 г. - кръжок за литературно творчество; 1951 г. - кръжок по изобразително изкуство; 1953 г. - създава се детска музикална школа; 1955 г. - създадена е детска театрална трупа, а в следващата 1956 г. - и мъжки вокален квартет. 1985 г. - държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община. Днес дейността на читалище-паметник Отец Паисий продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Градски исторически музей. Историческият музей в Самоков е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката - Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски. Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж. В 1937 година Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в самоковско, което поставя началото на етнологическата сбирка. 1958 година е завършена експозиция Възраждане, в 1966 г. - революционно движение. Около 30 000 експонати притежава Историческият музей днес, разпределени в няколко основни сбирки: етнографска, археологическа, художествена, фотографска, документална. Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци. В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от І в. пр. н. е. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа. 3 500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия. Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940-та от Богдан Филов. Сградата е завършена след войната.
Чадър чешма
Девически манастир Покров Св.Богородици. Девическит манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют.
Църквата Свети Никола
Градски исторически музей.
Copyright © 2003, 2017 Family hotel Zodiac, All rights reserved.
Хотели Самоков
Hotels Samokov Borovets
Туризъм
Hotels Samokov - EN
Отели Самоков - RU
BG

Празник на града - всяка година от 15 до 21 август

Празник на град Самоков