Забележителности
Какво може да се посети в Самоков?
Митрополитска църква “Успение Богородично”
От 1557г.Самоков е център на епархия и седалище на митрополит.През 1791г. дошъл ферманът за строежа на църквата с условие да няма камбани. Преустройството на съществуващия храм започнало през 1793г.и след няколко месеца бил доставен и докараният от Света гора дърворезбен иконостас. Гражданите били поразени от прекрасната работа на майстора, вплел ангелчета, цветя и изображения от Стария и Новия завет. За майсторите-зидари се знае, че били албанци от Дебърско. В иконостаса били сложени икони, работени от Христо Димитров. През 1827г. майстор Атанас Теладуро/теладур-позлатвач/, участник в Гръцкото въстание, бил натоварен да изработи двата странични престола на иконостаса, които били готови през 1830г.и последователно осветени през 1835 и 1837г. Знаменателно събитие се случило през 1859г.-митрополит-Авксентий Велешки отслужил в Митрополитската църква архиерейска служба на славянски език и произнесъл проповед на български език.Това се превръща в народно тържество, което самоотверженият борец за църковна независимост Авксентий извършил в родния си град една година преди Българския Великден в Цариград.
След Освобождението е построен нартексът с колонадата.Камбанарията е издигната през 1892г. Църквата “Успение Богородично” и до днес носи името Митрополитска,макар че съгласно устава на Българската екзархия след смъртта на митрополит Доситей /1907г./ Самоковската епархия престава да съществува.
Църквата е действуваща и може да се посети всеки ден от 8 до 12ч.,а в събота и неделя – да се присъства и на богослуженията.
Храм “Рождество Богородично”/Бельова черква/
Това е най-старата църква в чертите на гр.Самоков.Тя лежи върху основите на късно-антична сграда-еднокорабна базилика от ІV-VІв.Преданието свързва името на Бельова църква с местния болярин Бельо,който предприел съграждането й а по-късно около нея, както се предполага,възникват първите постройки на самия град. Първоначалният градеж бил без прозорци поради страха от турците.
До 1858г. църквата не работела. След отварянето й болни посещавали кладенеца зад църквата като източник на изцеление. През 1867г.църковните настоятели решили всеки еснаф да работи за преустройството и ремонтирането на храма.Църквата била преустроена с прозорци и била изписана за две години от Никола Ив.Образописов и Димитър Христов, а помощник им бил синът на Захари Зограф – Христо Зографски. Дърворезбеният иконостас е дело на Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. През 1880г. църквата е постлана с бели мраморни плочи.Кладенецът /”Аязмото”/ бил посещаван заради вярата, че има изцелително действие. На храмовия празник – Рождество Богородично там се извършва водосвет.Десетилетия наред на Бельова църква ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично-традиция, възродена през последните години.
Байракли джамия
В периода на ХVІІІ-ХІХв. силуетът на Самоков се доминира от минаретата на 4 големи и 8 малки джамии и от часовниковата кула, която биела по европейски. Единствената запазена джамия в Самоков днес, а и най-красивата, е Байракли джамия /т.е.главна/, намираща се в центъра на града. Тя е подновена и изцяло изписана от самоковски майстори-дюлгери и зографи.
Молитвената зала е увенчана с купол с прозорци. Над аркадното преддверие се намира женското отделение на джамията. До североизточната страна се издига минарето. Архитектурното решение на храма е интересно. Покривната конструкция и куполът се носят от леки колони, които се състоят от естествено криви греди. При реставрацията са свалени стенописите и тази дървена конструкция е подменена греда по греда. Самите стенописи са реставрирани отчасти,като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на полилеите. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите - на плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори - Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/. Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската художествена школа “перя”- гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските барок и рококо. Четирите барокови композиции са нарисувани артистично, със замах.Майсторите тук са си позволили много по-богата цветност. В нея има пурпур и злато, светлосини и розови, почти прозрачни тонове, наситена охра, ясно зелено, плътно индиго и цинобър. Но бялата стена е поела всичкия колоритен излишък и въпреки голямото тоново разнообразие цялата живопис действува извънредно изискано. Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мека и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия,който е открит едва при реставрацията.
Посещенията в Джамията се организират от Градския музей.
Голямата чешма/Чешмата с обецата/
Като паметник от турското владичество в Самоков е останала и една чешма, превърнала се в нещо като символ на града.Тя е направена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове, а под покрива,пак направен от камък,”някакви игралца:една зенгия и клетка за птици. Наоколо текли някога десетина чучури и шадраванчета.”/Евлия Челеби/. Сред местните жители се разказва легендата, че желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, ринадлежи на прочутия Крали Марко. А пък който пийне от водата с несравним вкус, някога пак ще се върне в града, дори и завинаги.
Сарафската къща/Домът на Арие/
Историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793г. в Самоков. Описаната в Хроника Арие фамилна история е пъстра панорама на живота в Самоков през ХІХв., когато в него живеят в отделни махали българи, турци, евреи, цигани и градът е притегателен център за заселници.
Богатството и разкошът на тази предприемчива фамилия се отразили в техните къщи и в строежа на Синагогата във време,когато по нашите земи няма значителни обществени сгради и външният блясък на дома е все още нещо ново. Не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбен балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове.От другите 4 къщи, строени през 50-ти и 60-те години на ХІХв., е запазена една, наследила името Сарафска. Вероятно както и другите, сегашната Сарафска къща е била разположена в обширен двор с водоскоци и цветни лехи и с остъклени кьошкове-зимни градини.От цялото великолепие в оригинален вид са запазени дърворезбените тавани и отчасти декоративната украса в салона. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, на културата. Трудно е да се съди доколко то е аналогично на съществувалото, но отчасти отразява духа на епохата-съчетанието между миндери и европейски мебели, ниши алафранги и долапи. В къщата има хамам-турска баня.Къщата е била използвана при посрещане на гости послучай сватби, годежи, раждане на дете и др.
Когато идвал в Самоков, великият везир Митхад паша отсядал у Арие. Стопански помещения е имало наоколо. Сарафската къща е отворена в момента като музеен обект.Срещу нея се намира Синагогата.
Работно време: понеделник-петък:9-12ч. и 13-17ч.