Забележителности
Какво може да се посети в Самоков?
Градски исторически музей - Туристически обект № 79 (А)
Историческият музей в Самоков е създаден през 1930г.като музейна сбирка към Читалище-паметник “Отец Паисий”. Заслугата за създаването на Музея е на художниците, наследници и последователи на художествените традиции в града – проф.Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев и др.
В музея се съхраняват едни от най-добрите образци на Самоковската художествена школа:икони, щампи, рисунки, както и лични вещи на известни самоковски зографи- Захари Зограф, Никола Образописов, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Станислав Доспевски и др. Изкусните произведения на самоковските занаятчии през Възраждането-накити, керамика, дърворезба, ковано желязо, стъкло от фабриката на д-р Антон Унтенберг, антики, както и донесените отдалеч часовници и тъкани дават представа за развитието на градската култура през Възраждането. Богати са сбирките от национални носии и тъкани от околните села. Значението на Самоков като просветно-културен възрожденски център се илюстрира от първата българска печатница на Никола Карастоянов /1828г./ ,сп.”Любословие”на Константин Фотинов /1844г./, Правилника на Самоковското мъжко училище/1861г./ и старопечатна книжнина в експозицията на музея.
Работно време: понеделник-петък:8-12ч. и 13-17ч.,
събота-посещения с предварителна заявка
Митрополитска църква “Успение Богородично”
От 1557г.Самоков е център на епархия и седалище на митрополит.През 1791г. дошъл ферманът за строежа на църквата с условие да няма камбани. Преустройството на съществуващия храм започнало през 1793г.и след няколко месеца бил доставен и докараният от Света гора дърворезбен иконостас. Гражданите били поразени от прекрасната работа на майстора, вплел ангелчета, цветя и изображения от Стария и Новия завет. За майсторите-зидари се знае, че били албанци от Дебърско. В иконостаса били сложени икони, работени от Христо Димитров. През 1827г. майстор Атанас Теладуро/теладур-позлатвач/, участник в Гръцкото въстание, бил натоварен да изработи двата странични престола на иконостаса, които били готови през 1830г.и последователно осветени през 1835 и 1837г. Знаменателно събитие се случило през 1859г.-митрополит-Авксентий Велешки отслужил в Митрополитската църква архиерейска служба на славянски език и произнесъл проповед на български език.Това се превръща в народно тържество, което самоотверженият борец за църковна независимост Авксентий извършил в родния си град една година преди Българския Великден в Цариград.
След Освобождението е построен нартексът с колонадата.Камбанарията е издигната през 1892г. Църквата “Успение Богородично” и до днес носи името Митрополитска,макар че съгласно устава на Българската екзархия след смъртта на митрополит Доситей /1907г./ Самоковската епархия престава да съществува.
Църквата е действуваща и може да се посети всеки ден от 8 до 12ч.,а в събота и неделя – да се присъства и на богослуженията.
Девически манастир “Покров Св.Богородици” - Туристически обект № 79 (B)
Девическит манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване. Основаването на манастира се свързва в реален план с името на Баба Фота / баба на Константин Фотинов/, а в легендарен със спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение.
Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Девическият манастир в Самоков е и огнище на образованост. Иван Шишманов го нарича “люлка на девическото образование” в България. Грамотите, полу-чени от монахините от различни изложения в Лиеж,Лондон,Пловдив и др., могат да се видят и днес в магерницата на метоха - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност.Тяхното гостоприемство е пословично и привлича много поклонници и посетители.
Манастирът е отворен за посетители всеки ден.
Голямата чешма/Чешмата с обецата/
Като паметник от турското владичество в Самоков е останала и една чешма, превърнала се в нещо като символ на града.Тя е направена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове, а под покрива,пак направен от камък,”някакви игралца:една зенгия и клетка за птици. Наоколо текли някога десетина чучури и шадраванчета.”/Евлия Челеби/. Сред местните жители се разказва легендата, че желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, ринадлежи на прочутия Крали Марко. А пък който пийне от водата с несравним вкус, някога пак ще се върне в града, дори и завинаги.
Читалище-паметник “Отец Паисий”
В центъра на Самоков внушително се издига сградата на читалището, свидетел на стремежа на самоковци да поддържат културната слава на града и да тачат паметта на загиналите.Читалищната институция в Самоков възниква през Възраждането,като най-вероятната година на създаване е 1853-а.През 1862г. е изнесено първото театрално представление, а през 1870г.новото ръководство дава на читалището името “Св.Седмочисленици”.
По повод честванията на 150-годишнината на История славянобългарска през 1912г. читалището е наречено “Отец Паисий”. В трудните следвоенни години идеята за построяване на читалищна сграда се обединява с идеята за издигане паметник на загиналите офицери и войници от самоковския край. На фасадата посветителният надпис “На падналите герои от признателното потомство 1912-1913г , 1915-1918г” превръща сградата в единствения по рода си у нас войнишки паметник.
Паметните плочи с имената на загиналите са разположени на южната и северната страни и са изработени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани.Надписите над тях отразяват важни сражения с участието на части от самоковския гарнизон.Прекрасните барелефи под тях допринасят още повече за уникалността на този културен паметник и са дело на известните български скулптори Иван Лазаров, Николай Димитров и Александър Андреев.Читалището е осветено през 1923г.Десетилетия след това е средище на оживен културен живот:било е клуб, кино и театър едновременно, тук са се подслонявали хорове и оркестри, детски танцови, музикални, художествени и езикови школи.